Паяци,скорпиони,многоножки

Пишете относно паяци,скорпиони и др.

Advertisements
Categories: Uncategorized | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Паяци,скорпиони,многоножки

  1. В този раздел ще напиша за най разпространените членестоноги

    Pandinus imperator (Императорски скорпион)

    Императорският скорпион е може би най-подходящият вид за терариумно отглеждане. Освен че е голям и атрактивен, този вид е напълно безопасен и лесен за отглеждане дори от начинаещи в това хоби. Тук е мястото да отбележим, че за разлика от тарантулите, сред скорпионите се срещат много опасни, дори смъртоносни видове, от чието ужилване годишно по света умират стотици хора. Един от най-смъртоносните видове е жълтият пустинен скорпион Androctonos australis от северна Африка. Опасни са предимно пустинните видове скорпиони – тяхната завършваща с отровен шип опашка е особено мускулеста и удебелена, а тялото е слабо, с малки тънки щипки. Императорските скорпиони, обратно, са с масивно тяло и огромни, здрави щипки, които му служат за хващане и умъртвяване на жертвата, а отровното жило се използва рядко при по-големи жертви или самозащита Поради наличието на такива големи и силни щипки тези скорпиони не се нуждаят от силна отрова като оръжие.
    Повечето индивиди не са агресивни и позволяват да бъдат взимани в ръка без да се опитват да щипят или жилят. А дори това да стане ужилването не е опасно за здрав човек и по симптоми е подобно на това от пчела. Все пак, както и с тарантулите, трябва да се има предвид че това са отровни животни и ужилването при някои хора може да доведе до тежки последствия – това са предимно алергичните хора и малките деца. За това всеки собственик на такива животни трябва да се отнася към тях изключително отговорно и да не допуска да се стига до ужилвания, защото не се знае дали човек не е алергичен именно към отровата на този вид.
    Както повечето видове скорпиони и този вид може да се отглежда на малки групи в един терариум, но въпреки миролюбивата им природа не е изключено да се стигне до умъртвяването на някои от скорпионите при възникнало сборичкване.Женските в напреднала бременност трябва да се отглеждат сами, защото няколко дни преди раждането стават агресивни и могат да наранят, дори убият, някои от другите скорпиони в терариума.

    Разпространение: Западна Африка – най-вече в Гана и Того

    Местообитание: Между корените на дърветата във влажните джунгли

    Хранене: щурци, хлебарки, парченца месо. Не се препоръчва хранене с новородени мишлета, защото тези скорпиони не умъртвяват плячката преди да започнат да я ядат. Майката храни бебетата с хванати от нея насекоми.

    Размер: Повечето индивиди достигат до 18-20 см, а подвидът P. imperator gigas – до 27 см

    Растеж: Сравнително бавен – полова зрялост достигат след около 7 линеения след 3-7 години

    Температура: 25-30°С, осигурена от червена на цвят крушка с подходяща мощност, тъй като тези скорпиони са нощни животни и обикновената светлина би им пречила.

    Влажност: Висока – това не са пустинни скорпиони а обитатели на влажните джунгли. Голямата паничка с вода е задължителна.

    Темперамент: Повечето са кротки и не агресивни, но взимане в ръка от неопитни хора не се препоръчва

    Терариум: За двойка е подходящ терариум с размери 40х30х20 см, като площта на дъното е по-важна от височината. За повече индивиди е нужен по-голям терариум. Мрежата за вентилацията трябва да е много здрава и разположена нависоко, защото тези скорпиони са способни да я разкъсат със здравите си щипки и да избягат.

    Субстрат на дъното: Влажна смес от парченца борова кора, торф, торфен мъх и пясък.

    Размножаване: Половият диморфизъм при тези скорпиони не е ясно изразен. Женските са по-едри, с по широко тяло и по-големи щипки, но най-лесно се различават като се сравнят два скорпиона, погледнати отдолу. От долната страна на коремчето на скорпиона от двете страни на половия орган има два осезателни органа – наподобяващи малки гребенчета. Тези гребенчета при мъжките скорпиони са по-големи. При скорпионите брачният танц е много интересен и продължава с часове. Мъжкият скорпион хваща женската за щипките и двата скорпиона “танцуват” и се “целуват” с хелицерите си. По време на брачния танц мъжкия закрепя на земята малко пакетче със семенна течност – сперматофор и води женската над него. След оплождането бременността продължава много дълго – според условията (храна, температура, стрес) – от 8 месеца до повече от година. Както при другите скорпиони женската ражда живи малките (10-25 на брой) и им помага да се покачат на гърба и, където ги носи около седмица докато сменят първата кожа. След това бебетата сами слизат от гърба на майката и започват да се хранят с подходящи по размер малки щурчета Майката също ги храни с хванати и разкъсани от нея насекоми. За препоръчване е да не отделяте бебетата от майката, защото така шансовете им за оцеляване ще са по-високи, а риска от канибализъм е малък.

    Androctonus australis (Жълт дебелоопашат скорпион)

    Тeзи скорпиони се смятат за едни от най-опасните видове в света. Отровата от жълтия Дебелоопашат скорпион е достатъчно силна за да убие възрастен човек за по-малко от два часа. Все още няма произведена противоотрова срещу нея.. Този вид скорпиони може да бъде разпознат по цвета на жилото му, който може да варира от тъмно кафяво до черно. Този отличителен белег не е забележим при повечето дебелоопашати скорпиони. Въпреки факта, че жълтият пустинен скорпион е най – големия причинител на смъртни случаи за хората сред скорпионите, той е относително спокоен вид, когато не е обезспокояван. Ако е заплашен от нещо, може да стане агресивен и нападателен. За това, много малко хора се занимават с този вид скорпиони. Жълтият Дебелоопашат скорпион не е нещо с което може да си играеш и начинаещите в гледането на такива животни като хоби, определено трябва да стоят настрана от него.

    Разпространение: Пустинни и полупустинни области в Северна Африка.

    Вид: Сухоземен

    Хранене: Бебетата се хранят с дребни щурчета и други малки насекоми. Възрастните ядат щурци, червеи и други големи насекоми.

    Размери: 6.35 до 8.89 см.

    Растеж: Бавен

    Температура: 24 – 27 С

    Влажност: от 65 до 70%. Възрастните могат да пият от плитък широк съд.

    Темперамент: Спокоен, но когато е раздразнен става агресивен.

    Терариум: Бебетата могат да живеят в чиста пластмасова кутия с дупки за въздух. Възрастните – в съд с големина – 9,5 – 19 литра, като от значение е големината на пода на терариума, а не неговата височина.

    Субстрат на дъното: 5 – 8 см пясък, торфен мъх или пръст.

    Декорация: Не е нужна никаква допълнителна украса, но може да се добавят скали или кора от корково дърво.

    Други наименования: Черношип дебелоопашат скорпион, Жълт пустинен скорпион.

  2. Brachypelma smithi (Мексиканска червеноколенеста тарантула)

    Мексиканската червеноколенеста тарантула е може би най-популярната от всички тарантули отглеждани като домашни любимци. Тя е предмет на колекционерство от 70-те и 80-те години. Била е открита от колекционер на име Х. Х. Смит през 1888 година. Този вид тарантула е била една от първите в това хоби и е била използвана като плашещ реквизит в много филми. Този паяк е участвал във филми като „Raiders of the Lost Ark“, няколко от филмите за Джеймс Бонд и много други. Известна е като една от най-дълго живеещите тарантули като някои женски стигат до 30 години което е предимство пред много други видове тарантули. Дали сте начинаещ терарист или вече имате опит в това начинание, няма да сбъркате с избора на този вид тарантула. Поради нежната природа, колоритния външен вид, голямо тяло и дълъг живот, лесно може да се разбере защо е така желана.

    Разпространение: Тихоокеанската част на Мексико, в храсталаци и пустини.

    Местообитание: Плитки дупки в земята под дънерите на паднали дървета и други органични останки или развалини.

    Тип: Земен паяк.

    Хранене: Малките ядат малки щурчета и други малки насекоми, а големите – щурци, други големи насекоми, малки гущерчета, новородени мишлета.

    Размер: 14 – 18 см.

    Растеж: бавен , поради тази причина живеят много.

    Температура: 24°С – 32°С

    Влажност: 75 до 80%. Големите индивиди пият вода от плитка, малка купичка за вода така, че е задължително да осигурите такава в терариума.

    Темперамент: Хрисим и спокоен паяк.

    Терариум: 18 до 40 литров терариум е напълно достатъчен като за размерите са вземе предвид че това е земен паяк, т.е. трябва площа на дъното да е по-важна от височината на съда. Не е необходима никаква декорация на терариума но Вие можете да сложите едно парче дърво или корк.

    Субстрат за дъното: Добре е дъното да бъде покрито със смес от пясък, торф, торфен мъх и парченца борова кора).

    Grammostola rosea (Чилийска роза)

    Tарантулата наречена Чилийска роза е една от най-разпространените тарантули в търговията с екзотични животни. Този вид тарантула е комбинация от голям и в същото време кротък паяк. Може да бъде в две цветови вариации. Едината цветова схема е жълтокафява до кафява като цяло с розови косъмчета, докато другата е паяк с червени косъмчета по цялото тяло. Този вид също е подходящ за начинаещи в това хоби.

    Разпространение: Чили и северните заобикалящи я страни. Намирана е в много местообитания предимно пустини и полупустини. Обитава най-сухото място на земята – пустинята Атакама, но дупките и са под земята, където е влажно.

    Местообитание: Плитки дупки в земята под дънерите на паднали дървета и други органични останки или развалини.

    Тип: Земен паяк, но копае малки дупки.

    Хранене: Малките ядат щурци, а големите – щурци, други големи насекоми и понякога новородени мишлета.

    Размер: 10 – 14 см.

    Растеж: бавен , поради тази причина живеят много. Мъжките стават полово зрели след около 2 години, а женските след 3 – 4.

    Температура: 21°С – 29°С

    Влажност: Слаба. Големите индивиди пият вода от плитка, малка купичка за вода така, че е задължително да осигурите такава в терариума.

    Темперамент: Хрисим и спокоен паяк.

    Терариум: 18 – 20 литров терариум е напълно достатъчен като за размерите са вземе предвид че това е земен паяк, т.е. трябва площа на дъното да е по-важна от височината на съда.

    Субстрат за дъното: Дебелината на субстрата трябва да е към 7 см. Добре е дъното да бъде покрито със смес от пясък, торф, торфен мъх и парченца борова кора и да има някакъв вид укрития (кори от дървета или нещо подобно).

  3. Многоножки

    Archispirostreptus gigas с дължината си от над 25 см. е една от най-големите (ако не и най-голямата) многоножки на планетата. Това е изключително атрактивен, популярен и сравнително лесен за отглеждане вид. Живее 5-6 години. Може да се отглежда на групи. Ако се почувстват застрашени могат да боядисат пръстите ви в лилаво с фекалите си! При редовно и внимателно държане в ръце се отучват от този навик.

    ТЕРАРИУМ

    Archispirostreptus gigas изисква голямо жилище, широко колкото е дължината на най-голямата многоножка и два пъти по-дълго. Не могат да се катерят по стъкло, но са достатъчно силни и дълги, за да достигнат ръба на терариума, за това той трябва да е добре покрит.

    СУБСТРАТ

    Всички многоножки са копачи в различна степен, за това е необходимо в терариума да има 10 сантиметров слой субстрат. За субстрат се използва смеска от торф и стерилизиран компост. Може да използвате и листовка продавана в цветарските магазини. За дезинфекция може да замразите субстрата във фризер. Многоножката се храни с почвата и произвежда много фекали, така че чистете редовно терариума.

    ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

    Има различни мнения спрямо температурата, на която трябва да се отглеждат. Тъй, като Archispirostreptus gigas е тропическа многоножка, много тераристи препоръчват висока температура 24-27 С°, дори 30 С°. Не поставяйте отоплителните уреди под терариума, защото изсушават субстрата твърде бързо и покачват влажността на въздушната част, което от своя страна предизвиква неприятен конденз по стъклата. Добър вариант е отоплителното тяло да се сложи на едната половина на гърба на терариума, така многоножката сама ще намери най-комфортната за нея температура.

    Други тераристи не подкрепят високата температура. В този случай може да отглеждате многонжките на стайна температура (22 С°) с малки нощни спадове.

    И при двата варианта животните ще се чувстват добре, температурата ще повлияе само на метаболизма и активността им.

    Субстратът трябва винаги да е влажен (но не мокър) 75 – 80%, за това редовно трябва да се пулверизира (препоръчително е с изворна или филтрирана чешмяна вода).

    ОСВЕТЛЕНИЕ

    Многоножките не изискват специално осветление. В повечето случаи се крият от силната светлина.

    ВОДА

    Archispirostreptus gigas набавя необходимите си течности от храната и ако поддържате необходимата влажност не е необходим постоянен източник на вода. Но ако все пак желаете може да им поставите много плитък съд с чиста питейна вода.

    ХРАНА

    Archispirostreptus gigas са вегетарианци. В природата се хранят главно с гниеща растителност. В тераимуни условия може да им предложите голямо разнообразие от меки плодове и зеленчуци – листа от маруля, домати, пъпеш, праскови, банани, като най-обичаното им лакомство е краставицата. Поставяйте храната в плитка чинийка или капачка от буркан, но не и директно върху субстрата, тъй като скоро ще имате пълчища акари. Не е необходимо да сменяте редовно храната с прясна, гигантските многоножки обичат загнила храна, така че няма да я откажат и след няколко дни престой. Добра идея е да поставите ясли с гниещи листа (предварително замразени за дезинфекция). Субстратът трябва винаги да е чист, тъй като влиза в диетата им.

    Внимание!Многоножките се нуждаят от калций за изграждането на екзоскелета си. Поръсвайте редовно храната им с калций и витамини за влечуги. В България намирането на подобни добавки е все още сравнително трудно, а цените са далеч от европейските, така че спокойно може да използвате настъргана с нож кост от сепия (продава се във всеки зоомагазин, като добавка за птици).

    ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ

    За да разберете пола на Archispirostreptus gigas, трябва да я погледнете отдолу. При мъжките на седмия сегмент, се намират двойка модифицирани в полови органи крака, наречени гоноподи. Мъжките имат два вида гоноподи, скрити и видими. Видимите са… добре видими. Изглеждат, като две „пънчета” на седмия сегмент. Скритите не се виждат, те са просто пролуки в сегмента. При женската, седмия сегмент не се различава по нищо от останалите.

    ВНИМАНИЕ

    Когато се почувстват застрашени, Archispirostreptus gigas се навиват на руло и отделят защитни течности от специални жлези по тялото си. Тези течности могат да бъдат опасни ако паднат в очите или устната кухина. Също така могат да предизвикат алергична реакция при по-чувствителна кожа. Винаги мийте ръцете си след като сте държали многоножката. Никога не притискайте или наранявайте многоножка, ако се чувства в безопасност и тя няма да ви нарани.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: